РАЗЧУ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разчу̀я се, -еш се, мин. св. разчу̀х се, св., непрех. За някакъв факт, новина, мълва, клюка и др. — ставам известен на всички и навсякъде. Ти отдавна вече не се биеш за народа .. Биеш се, за да ти се разчува името и да грабиш плячка. П. Вежинов, НС, 214. Новината бързо се разчу. разчува се, разчуе се безл. В България се разчува, че в еди-кое си консулато в Цариград има българин. Ал. Константинов, Съч., 285. Разчу се, че войската наближава.